RSS
  • Rock Im Park 2008

    12. Jun. 2008, 18:32

    So I..ve been on RiP this year. Some of you may know, that I was a little bit disappointed of the Frequency Festival last year. That's why I was skeptical in the beginning. But of course It wasn..t the same:

    Rules were accepted



    People were clean and didn..t smell bad



    The weather was nice the whole time



    And it wasn..t too crowded



    But hell yeah, I fucking loved it! Seriously, these were the best 3 days as far in this summer for me. The whole atmosphere, everybody enjoying it, the truckloads of beer and nice bands - come on, you don..t think there are better ways to spend you time, do ya?

    So here..s my ranking of the bands, fans and the whole thing:

    First day started with Lostprophets, which were pretty nice, aside from the white, tight and amazingly gay jeans of the front guy. Since when did they turn into a emo band!? At least the played "Shinobi vs Dragon Ninja", which brought the first taste of a moshing in the circle pit. Not bad, dudes, just get rid of this stupid jeans.

    Filter played an overall good show, I liked that they did a lot of songs from soundtracks.

    Kid rock was lame. Really lame.

    Jimmy Eat World rocked like always, first stage diving in front of Alternative Stage.

    36 crazyfists - the guys from Alaska kicked ass. The frontman requested circle pits the whole time ("You guys are a fucking A!") and was enjoying himself, all the nice songs were played. Thought this would be the best pogo…but as you..ll see later I was wrong.

    Then everybody went to see the german legends Die Toten Hosen, which was fine by me, since I stayed to see Oomph. And awesome they were! The singer came out in a straight jacket, all other members in priests outfit. He spoke a lot to the crowd, about religion, fashism, about beeing around since ..89 and so on. Really energetic, really nice guys. The highlight of day one!

    In day two we had an evil plan how to get in the mosh pit area in front of Center Stage for RATM. We stayed in line for about an hour, until this annoying german hip hop band was onstage and then when all the little girls and sissy boys went out of there, guess who got in…Exactly on time for the performance of Serj Tankian, another highlight of the festival. Since he got only one album, we got to hear all his songs, performed perfect and very artistic. He also talked about the elections in the States and the country not being "ruled by a fucking asshole like Bush" anymore.

    Then we had to get along with Incubus for a while…As you can see I was very happy and enthusiastic to see them:



    And then…then it was time to get the fuck up and rock! One of the best concerts I..ve attended, if not the best…"Good Evening, we're Rage Against The Machine from Los Angeles, California"! And from the first note hell broke loose at the Center Stage. Always wanted to go to a concert, where the crowd, and I mean everybody, responds to the music and the band. This happened there and it wouldn..t stop until the end of the concert. I..ll quote the frontman of the Streets on this:

    "I have to say after all the indignation I felt yesterday afternoon, I thought it would tarnish my experience but Rage were absolutely amazing. We were all completely awe-struck. And this is me and the band and a load of roadies who've been doing festivals all their lives. There was no mosh pit. The whole crowd WAS the mosh pit. Sixty thousand people. I've never seen anything like it. You need to see Rage when they play Reading and Leeds if you can. I mean it. They are the greatest rock band in the world. That's not my opinion. It is a fact."

    Setlist:

    Testify
    Bulls On Parade
    People Of The Sun
    Bombtrack
    Vietnow
    Know Your Enemy
    Bullet In The Head
    Down Rodeo
    Renegades Of Funk
    War Within A Breath
    Calm Like A Bomb
    Guerrilla Radio
    Sleep Now In The Fire
    ———————-
    Freedom/Township Rebellion
    Killing In The Name

    After the last "Fuck you, I won..t do what you tell me…Motherfucker!!!" there was just silence and melancholy that such an amazing experience has to end…but also the euphoria, that you..ve been there in such a fantastic moment, that you..ve lived through a night you won..t forget easily. The RATM show had only one minus - after it, there wans..t a thing that could impress me till the end of the festival. And there was still one more day to go. (Don..t need to say, that we weren..t in the mood for The Prodigy that night)

    Day three:

    Disturbed - boring

    Standing in line for the mosh pit area - exhausting and without results.

    Giving up and going to see Stereophonics - ok.

    The Offspring - fat and ugly, no voice abilities, no stage presence. Boring.

    Metallica. Well what should I say about them. Great performance, nice effects, they were really professional and had fun as well. Big screens and stuff. One guy in front of us was so excited that coudn..t wait until "Nothing else matters" and proposed to his girlfriend during "Master of the puppets". He was happy and we made some noise for them ;) Then after 10 min he was again happy and we made some more noise for them. Metallica played a lot of classics meanwhile, "Die die my darling" was a nice surprise and they ended their set with "Seek and destroy".

    So this is it my friends, 3 days of rock, mud, rain and sun, 3 happy days of jumping, shouting, moshing and getting the last energy out of our bodies. And yeah - I would do it again and again and again!
  • Eu-phucking-phoria aka Smashing Pumpkins, 21-02-2008

    23. Feb. 2008, 1:01

    Този път ревюто ще бъде малко по-различно. Ще преобладава визуалната част плюс малко цитати от ужасно веселият тази вечер Били Корган.
    Преживяването Смашинг започна за нас в 18 ч., когато запъхтяни от бързане след работа пристигнахме пред Олимпиахале, с идеята да се доберем до места напред. Е, сдобихме се с такива - общо взето до 19ч. си останахме ние и още 30-тина човека, и когато най-накрая отвориха врати бързо се ориентирахме и заехме заветните позиции на огражденията, около 2-3 метра от самата сцена. Обратно на очакванията залата да се напълни точно в 8 ч., както е типично за немските мероприятия, в крайна сметка когато подгряващите започнаха сета си, публиката се състоеше от около 3000 човека. Но пък се оказа, че това са истинските фенове на групата, не съм очаквал да го кажа за немска публика, но тоя път беше на ниво! И точно затова се получи супер як концерт. Сетлистът го има долу, общо взето е стандартен за турнето, няма да задълбочавам с отделни парчета. Имаше известни импровизации в изпълнението на по-дивите песни, Bullet и Ava Adore например, Били изсвири и няколко неща акустично, което се оказа доста приятна изненада. Та като стана дума за мистър Корган - страхотно настроение, нон стоп взаимодействие с публиката и много ирония. Някъде по средата на концерта изнесе мини реч, основното от която беше обещанието никога повече да не се разпадат, обяви, че светът навън, който през 90-те му се е струвал объркан, а пък да не говорим за последните години, може да му "kiss my fucking ass" и заяви, че няма да стане като повечето днешни групи, които правят скапана музика. След като попита и му отговориха, че Смашинг са били за последно в Мюнхен през 2000 г. подхилквайки се подхвърли на полупразната зала "As you can see many of our fans died meanwhile" и поиска да запазим минута мълчание за тях :D Публиката замлъкна за секунди, а когато от задните редове започнаха да подсвиркват Били каза нещо от сорта "Ето ги и духовете им..." хилейки се. Всъщност се усмихваше през цялото време, махаше на хора, намигваше и като цяло си личеше, че си прекарва супер и излъчваше много позитивизъм. Просто се отнесе към публиката със същото уважение, като това, което му оказваше и тя. Което е похвално и ми се струва накара всички ни да се почувстваме...уютно, специално и особено приятно.
    Всчико това продължи точно 2 часа и 30 мин., завършвайки с Lipps Like Sugar...което за мен беше перфектния завършек, защото точно с такъв вкус си тръгнах оттам..;)

    Ето и обещаните снимки и клипчета:

    Tonight Tonight


    Mayonaise


    Drown






    Perfect Acoustic




    Секси басистката


    Били ме гледа нещо


    Сетлист:
    01: Porcelina Of The Vast
    02: Behold
    03: Bring The Light
    04: Tonight, Tonight
    05: Mayonaise
    06: Try, Try, Try
    07: Superchrist
    08: (Come On) Let's Go!
    09: Stellar
    10: Perfect
    11: Lily (My One and Only)
    12: The Rose March
    13: Today
    14: Tarantula
    15: Stand Inside Your
    16: Ava Adore Adore
    17: Drown
    18: Bullet With Butterfly Wings
    19: 1979
    20: That's The Way (My Love Is)
    21: My Blue Heaven
    22: The Everlasting Gaze
    23: Cash Car Star
    24: Daydream
    25: Wound
    26: United States
    27: Lips Like Sugar (Echo And The Bunnymen)
  • Now you see your star!!!

    18. Dez. 2007, 18:21

    Finally I saw my star! Вероятно трябва да започна така, защото да видя Мистър Менсън наживо доскоро беше най-голямата ми мечта за концерт. Още откакто се зарибих с Mechanical Animals, намерих си Антихриста, четох, слушах и виждах случки от турнетата му, знаех че това ще е концерт на който ще дам всичко от себе си. Човек може да си представи състоянието ми, когато разбрах че The god of Fuck ще посети България, нещо което не съм смятал за възможно никога. Разбира се аз по това време бях в Германия. Но не съжалявам чак толкова много, тъй като турнето току що беше започнало и Менсън не ми изглеждаше особено жизнен и мърдащ на сцената. Утеших се с надъхания и напомпан Трент и реших че все някога ще мине и насам. Е, оказа се, че няма има нужда да чакам толкова много. Взехме билетите и бяхме готови за 27.ноември.
    И така 2 часа по-рано от началото на концерта вече сме пред залата, но изненадата е неприятна - опашката е дълга поне 200 метра ако не и повече...Някакви немци ли ще са по-близо от мене бе!? Fuck it, пререждаме ~1000 човека и заставаме до входовете и точно след 10 мин. сме вътре. Втора неприятна изненада - няма ограден мош-пит. След бърз оглед на ситуацията се нанесохме на централно място и започна чакането. Към 20ч. на сцената излязоха дет-пънк лудаците Turbonegro, чиито дебел норвежки вокал (-You think I pregnant, right!? No, I`m just FAT!!!) изпълно няколко култови песни, от които завинаги ще останат в съзнанието ми Rendez-vouz with Anus, Blow me(Like the wind), I got erection и любимата ми Fuck the world. След малко ебавка с дебилната публика шведите се изнесоха, за да започнат приготовленията за голямата звезда на вечерта. И след 30 мин. черните завеси с по едно кърваво М се вдигнаха и Менсън откри вечерта, сред множество свещи с If I Was Your Vampire. И трябва да се отбележи, че гласът му беше изненадващо мощен и въпреки бавният ритъм на песента личеше, че е супер надъхан. Израз на това той даде още в следвото парче Disposable Teens, което въпреки, че не ми е любимо ме накара да полудея от кеф - и от кеф, и от яд - наоколо скапаните немци НЕ помръдваха, пиеха спокойно бира и ядяха вурстове. Но за публиката като цяло после. След дразнещата mOBSCENE, дойде първия хайлайт за вечерта за мен - Tourniquet - песен, която винаги съм искал да чуя. Оттам започна и изчезването на гласа ми за следващите няколко дена. След това дойде ред на още по-сериозно скачане и викане...FUCK IIIT! На черен екран зад групата течяха като заглавия и откъси от статии изказвания за убииствата в щатските университети отпреди няколко години, когато за това обвиниха Менсън и той отговори с убийствено есе по темата в Ролинг Стоун. Истерията и лудостта на сцената бяха заменени с огромен стол, от който Антихриста изпя алисовата Are you the rabbit? Честно казано бих предпочел да я беше заменил с Just a car crash away, но въпреки това изпълнението си го биваше. Както и в предишните концерти дойде ред на medley-to Sweet Dreams / Lunchbox, по време на което Менсън за пореден път безуспешно се опита да комуникира с плашещо тъпоумната публика, нещо което всеки фен е чувал в безброй концертни записи: When I grow up I wanna beee...тишина батко...Втори опит, втори плачевен резултат, чак когато ги подканиха да повикат Ye-Ye-YEEEAH! идиотската публика прояви признаци на хора дошли на рок-концерт. Както и да е, както казах публиката тука е съвсе различна тема. Дойде ред и на друго любимо лайв-изпълнение. Fight Fight Fight Fight!!! Менсън беше в боксов ринг, с ръкавици (може би) и боксьорски халат. Пълно размазване, вече отдавна не се интересувах дали пъновете около мене ще отнесат някой лакът или крак. Менсън продължаваше да е супер енергичен и надъхан, крещеше, мош-ваше, просто си личеше, че е преоткрил кефа от концертния живот. Новите песни бяха сравнително добри наживо, Сколд, който беше може би най-атрактивния на сцената освен Менсън направи лудо соло. Последва химна Rock Is Dead, по време на който над нас се разхвърчаха червени хартиики и които ме задъха преди да зазвучи култовия бийт на The Dope Show, заедно с картините на реещи се хапчета зад групата. И тук след изреваното от Менсън "Drugs...made here in MUNCHEEN" реакция нямаше, просто имах чувството, че това са хора, дошли просто ей така да пийнат някоя друга бира...По време на следващото парче The Reflecting God, Менсън бе издигнат почти до тавана на залата и сееше като истински бог на гнева крещеше заповеди отгоре. Супер надъхваща песен, супер мощен глас и страшни барабани. Яростта ми към шибаната публика се подсили още повече, когато по средата на песента, когато от тях се иска да повикат малко вместо това...се появиха аплодисменти хаха! Направо нямам думи, нямаше такива олигофрени! Менсън обаче довърши невъзмутимо и се изнесе отзад, за да се подготви сцената за биса. А биса беше...върховен! Сцената от най-якия му антихристки период, псевдонацисткия символи, трибуната, изпълнението му на чупливия диктатор на Antichrist Superstar

    Направи и това:



    Както обикновено концерта и аз се довъpшихме с Красивите хора, които на този концерт бяха много малко, но въпреки това Менсън се впи в публиката от сцената и накрая едвам се измъкна от дебелите, розово-свински ръце на немските му фенове отпред. А аз от една страна супер зареден с енергия, а от друга - изцеден докрай физически си запробивах път за навън.
    Като заключение мога да кажа, че си това ще остане един от любимите ми концерти като лично мое изживяване, като изпълнение, глас, енергия и присъствия на сцената.

    Setlist:
    If I Was Your Vampire
    Disposable Teens
    mOBSCENE
    Tourniquet
    Irresponsible Hate Anthem
    Are you the rabbit
    Sweet Dreams / Lunchbox
    The Fight Song
    Putting Holes in Happiness
    Heart-Shaped Glasses
    Rock Is Dead
    The Dope Show
    The Reflecting God
    Antichrist Superstar
    The Beautiful People
  • Nine Inch Nails, Munich, Cirkus Krone, 03.09.2007

    19. Sep. 2007, 11:22

    Когато видиш, че НИН ще правят концерт в малка зала, концерт обявен за единственото и екслузивно клубно шоу в Германия се сещаш, че става дума за нещо специално. Към това добави и факта, че е последният им европейски гиг и вече имаш голямо събитие. След няколкодневни битки в Е-Бей, най-накрая се сдобиваш с билети, за съжаление седящи места, но пък според описанието на продавача - с един от най-добрите изгледи. Пък и кой ще седи на НИН...;)
    И така отиваме малко по-рано, залата е почти празна, немците обичат да идват навреме, а и тук всеки си знае, че си има място, така че няма проблеми. Пред манежа са Спайрал Мемберс, по седящите места по-възрастни хора и разни тийнс. За наша радост до нас сяда някакъв алтернативно изглеждащ пич, тениска на НИН, комбат, явно е от хардкор феновете и ще дивее с нас. Към 20 ч. на сцената излиза смешния пендел Alec Empire, от чийто сет запомням единствено виковете "One Two Three" преди всяка песен и към края вече усещам наченки от главобол. За съжаление съм единствения, който го освирква от трибуните и нещастника си изсвирва целия сет. Следва бързо разчистване на сцената и HYPERPOWER и The Beginning of the End, които са просто идеално за начало. Вече сме на крака, но какво да видя около нас - немците невъзмутимо си седят пият бира и потупват хората, които се изправят по гърбовете да сядат обратно и да не им развалят идилията. Споглеждаме се и по средата на Last тръгваме надолу с надеждата да се впиеме в мелето. Разбира се обаче точно в тоя момент шефа на охраната чеква пича, който пази нашич изход и решава да се направи на строг - обратно горе. Решаваме, че все пак ще си направим кефа и горе. Започва Sin пълна лудница, скачане, викане...и смях - пича с тениската на НИН до нас се е закотвил на стола и не мърда хахаха. Какво става тука бе!? Долу е по-подвижно, но доколкто виждам само първите няколко реда, другите са статично и само кимат. На March of the Pigs Аарън скочи в тълпата, личи си, че групата се кефи много, следват Closer, The Frail (по време на която някакви идиоти крещяха и това ни костваше Hurt накрая), The Wretched, Survivalism, Gave Up (която наживо винаги кара всичко и всички да се тресе като за последно) и Burn, на която се разбих от кеф. От лявата ми страна имаше някакъв 40 годишен пенс, който не спираше да пуши и ставаше на по-дивите парчета, явно анализирайки, че изправен вероятноста да получи лакътя ми в зъбите си е по-малка.
    След това започна средната част на шоуто - спусна се мрежестата видео стена, отпред останаха Трент, Джорди и Аарън с 3 Amp-a. Me, I`m not беше осветена в зелено, Трент през цялото време подканяше публиката да припява, но немците бяха безкомпромисни - тишина. Пичове. След това изпълниха The Great Destroyer, този път сцената ве в бяло. Не ми е любима песен, но наживо е леко по-различна, а и със светлините беше страхотно. След това най-накрая успях да видя Eraser с видео-елементите. Уникално! Групата вече беще зад стената, а тя все осветена със снежинки на развален ТV, когато забиха следващия хит - Only последван от Wish, които наживо винаги ме кара да полудявам :) Седалките отпред някак си оживяха...засега. И така стигнахме до така да се каже третата част, в която акцента падна, за моя радост, на The Fragile. Започна се с La mer, след това Into The Void, която вече бях чувал наживо. След което се стигна и до парчето, което наживо добива страшна сила, просто цялата зала скачаше (да, дори и някои от седящите немци!!!) - No, You Don`t! По това време някъде и гласа ми започна да чезне. Следващата изненада бе The Day The World Went Away, много яко изпълнение, Трент се кефеше ужасно много, изобщо личеше си, че си прекарват отлично. На Dead Souls цялата зала пляскаше - дай им на немците да пляскат, там им е таланта. Но супер много се изкефих на парчето, не можех да повярвам, че и нея я свирят. И след повече от 2 часа ни изцедиха до последно с Hand That Feeds и задължителната Head Like a Hole! Опитите да ги върнем на сцената за Hurt останаха безплодни, явно на Трент му е писнало някакви идиоти да крещят по време на песента.

    Интересни факти:
    1. Джорди метна единия Amp в публиката, това се казва добър улов.
    2. Имаше дублаж на билети и на една двойка немски пенсове им предложиха да отидат в ложите (най-яките места!), но те отказаха, защото това били техните места и трябва да има РЕД В ЗАЛАТА! По средата на концерта Аарън наби ебаси шута на една бутилка вода и познайте в чие ровово, наливащо се с бира тяло се заби тя хахах!
    3. Повечето немци ставаха от местата си, само за да си купуват вурстове и бира.
    4. Един колега в работата ме пита, как съм се смазал от кеф и скачане, след като съм имал седящо място. В немеца е програмирано като имаш седящо място да не се отлепяш от него, изключения правят случаите от точка 3.
    5. Един от най-безбожните концерти на които съм бил!

    Залата


    Me, I`m Not


    The Great Destroyer