RSS
  • Европейски прогресив щурм

    11. Okt. 2012, 20:16

    Wed 10 Oct – European Progressive Assault

    На 10.10.2012 г. пред Mixtape 5 се бяхме събрали около 50 човека, като от време на време се увеличавахме с някои друг от членове на Ørkenkjøtt, Persefone, Loch Vostok и Leprous, после намалявахме - вероятно всеки от нас притичваше за алкохол до близкия магазин. Странно струпване на възрастови групи, с различен дрескод, повечето от които заети професионално в музикалния бранш или с хоби – музикален инструмент. Няма свине, а в преносния смисъл - хора с очила. Разговорът, който се води сред околните, е на тема „операционни системи за смартфони”.

    Вратите отварят в 19:45. Част от присъстващите си купуват билет на място, до последно несигурни на какво точно събитие са се запътили. Влизайки в голямата зала на Mixtape 5 се забелязва сериозно организаторско присъствие. Като добавим и допуснатите фотографи, се събираме около 80 човека. Повечето от дошлите са насядали покрай барплотовете на горния полуетаж.

    Ørkenkjøtt (Норвегия) излизат на сцената и фотографите се спускат към тях, но предимно само те. Изпълнението им започва внезапно, със страхотен звук, без никакъв жест към озвучителите за корекции. Стилът е етно-прогресив. Вокалът е с изписано коремче, много косат и брадат, облечен в затворническа роба и с красив глас. Стойката за микрофон е увита в шал с индийски разцветки. Басистът е с афроамериканска визия, допълнително омазан по лицето с черна боя – все едно е имал проблем с ел. инсталация. С четириструнен бас, но създава впечетление, че има репертоар, в който се използват абсолютно всички прагчета. Негър! Китаристите визуално са като две капки вода – с метросексуални облеко и прическа, слаби, с брукатен грим. Повече позират с китарите пред камерите, отколкото да куфеят. Общуват непрестанно с публиката чрез жестове и мимики. Свирят и те. След предпоследното парче вокалът се изнася по терлички от сцената, а единият от китаристите представя групата в останалия си състав. Става ясно, че другият китарист му е брат. Но вокалистът го няма и двамата братя също напускат сцената да го издирват. През това време барабанистът и басистът правят нещо като King Crimson. Минута по-късно единият брат се завръща и съобщава ентусиазирано името на вокала. Последният е вече преоблечен с разкопчана карирана риза, подчертаваща шкембенцето му, стари дънки и шапка с козирка. Стоунърска визия, прилича на истински американски шофьор на камион. Стъпва на сцената тичайки и размахвайки пушка, която насочва точно към мен. Знаейки, че са от Норвегия, за стотни от секундата се сещам за масовия убиец Брайвик. Споделям го с приятел и започваме да се смеем. В следващия момент вокалистът взема мегафон и започва да крещи с него точно срещу мен и да ме сочи – много психарско! Не можех да си контролирам смеха и сълзите. После на сцената се заформя сложна композиция, напомняща на оргия, но никой от групата не престава да свири. Огледах се за реакцията на присъстващите и забелязах как вече около мен имаше публика. Така приключи изпълнението на групата, от която имах най-малки очаквания преди събитието.

    Persefone (Андора) излизат на сцената след 15-минутна пауза. Визуално приличат на публиката си – всеки с тениска на група, различаващи се коренно по стил. Китаристът е с тениска на Gojira и щампа на китарата „Scar Symmetry”. След разчитането на Gojira естествено не издържам и се провиквам. С мен започват разговор околни непознати лица. Вокалът е с много къса коса и сериозна брада. Почти веднага си маха тениската и на корема му се разчита татус „Death Before Dishonour” (името на тяхна песен, която не спрях да слушам последните 2 дни преди събитието). Стилът е прогресив – мат- дет – блек ..., отговарящ напълно на тяхната визия. Освен вокалът, пее и клавиристът. Успях да откроя четири вида стил на пеене. Първите две песни обаче преминават в непрестанни инструкции към озвучителя кое да бъде усилено. Е всичко се усили! Имаше много мощни груув моменти, на които си докарах сегашното състояние на вратни мускули. Подчертавам, точно на изпълнението на Persefone. Групата също много се раздаваше, дотолкова, че в един момент вокалът сподели на публиката, че часовникът му е изхвърчал в еди-коя си посока и помоли, ако някой го е забелязал, да му го върне за да няма разправии с жената. Подчертаха, че сме най-добрата им публика от настоящото турне.

    Loch Vostok (Швеция) ги пропускам за да не очерням, а и на част от изпълнението им доброволно не бях свидетел.

    Leprous (Норвегия) са родом от един и същи град с Ørkenkjøtt. За разлика от ексцентричната визия на съгражданите си, членовете на Leprous са облечени униформено със сака, елеци, вратовръзки, папийонки и ризи, всичките в черно и червено. Декорът и инструментите са също в черно, червено и бяло, като от списание за обзавеждане. Светлинните ефекти са внушителни, естествено пак в същите три цвята. Има два LSD екрана, на които се прожектират кратки и повтарящи се кадри, предизвикващи скомина. Например уста, която придъвква нещо гадно и постепенно го изплюва въздействащо или вена на крак (стъпало), която се продупчва с игла. Всичките членове са с изписани черти, наистина красиви, дотолкова, че единият китарист беше по-секси от повечето женски представители сред публиката. Същият изпълняваше и доста високи вокали. Основният вокалист и ръководещ групата обаче е клавиристът. Има много дълги и много светлоруси расти, които непрестанно се въртяха в пространството. Въображението ми роди даже сценка как той излита като въртолет. Прекрасен звук, сложни инструментали и дълги парчета – какво повече му трябва на човек! Изпълниха и две нови – малко трудно се отгатват груув моментите при Leprous. Появиха се и на бис, като растаменът зададе въпрос на публиката дали се чувства уморена, дали ни болят краката и сподели, че той не би издържал цели четири групи. Накара ни да седнем всички до един и започнаха да свирят последното си парче „Painful Detour”, като споделиха, че за всяка една точка от турнето си предвиждат бунус, но ние получаваме бонуса на сърбите. В Белград не се е състояла „European Progressive Assault” вечер, защото не са ги пуснали на границата. Половината парче го излушахме ниски като джуджета и отново потънали в смях. Приличахме на сектанти.

    Прекрасна вечер! За тези, които не дойдоха, „изпуснахте” не е дума. Отново размишлявам под кой номер да го наредя като събитие. Бута се сред Meshuggah, Opeth и Аnathema, хмм .. сложно е.